Франция (на френски France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Тя е демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е пета в света по обем на брутния вътрешен продукт.
Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от шенгенското пространство. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и член на НАТО. Разполага с ядрено оръжие.
Франция заема части от западна и югозападна Европа. Територията е 551 000 кв. км., което я нарежда на 48-мо място в света и на 2-ро в Европа след Украйна. Главна отличителна характерстика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на Атлантическия океан и на Средиземно море. Тя граничи с Монако, Андора, Германия, Испания, Италия, Белгия, Люксембург и Швейцария. От Великобритания я отделя тесният проток Ла Манш, под който през тунел е прекарана скоростна железопътна връзка. Франция е обградена с множество високоразвити страни, което благопрятства нейното икономическо развитие, но е била и предпоставка за наличието на множество конфликти в миналото. На съвременния етап добросъседските отношения на Франция с другите страни са гарантирани с членството на страната в редица организации като ЕС, ОССЕ, НАТО, ЗЕС и други, които гарантират взаимно доверие и сигурност. В политическо отношение на Франция са подчинени 4 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 кв. км. и население над 2 000 000 души. Това са Мартиника, Нова Каледония, Френска Гвиана (Гиана), Реюнион и Гваделупа. Те също са част от ЕС.
Франкската империя е разделена между внуците на Карл Велики на три части, като западната по-късно започва да бъде наричана Франция.
Наследниците на Карл Велики (наречени Каролинги) управляват Западнофранкското кралство до 987, когато Юг Капет е коронован за крал. Неговите наследници, Капетингите, управляват до Революцията от 1848 с прекъсване в периода на Френската революция и управлението на Наполеон (1789–1815).
Въпреки, че е измежду победителите от Първата и Втората световна война, Франция понася тежки материални и човешки загуби. По време на Втората световна война в Южна Франция действа т.нар. Режим на Виши, който подпомага активно нацистка Германия. От 1958 политическият режим е президентска република (петата република), която е по-стабилна от предишната парламентарна демокрация.
Помирението и сътрудничеството с Германия в периода след Втората световна война поставят основата на европейската интеграция, довела до създаването на Европейския съюз.
Луи дьо Фюнес (на френски: Louis Germain David de Funès de Galarza, Луѝ Жермѐн Давѝд дьо Фюнѐс дьо Галарза̀ ) е френскиактьор-комик, киносценарист и кинорежисьор. Роден е на 31 юли 1914 г. в Курбевоа, предградие (град-сателит) на Париж. Починал на 27 януари 1983 г. в Нант. Снимал се е в 152 филма, написал е сценариите на 6 и е режисьор на 1 (“Скъперникът”). филмов и драматичен. Повече за актьора може да прочетете в: http://www.cinefish.bg/Lui-dyo-Fyunes-Louis-de-Funes-ac1839.html и също на http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B8_%D0%B4%D1%8C%D0%BE_%D0%A4%D1%8E%D0%BD%D0%B5%D1%81
Никола̀ Пол Стефа̀н Саркозѝ дьо Нагѝ-Боча̀ (на френски: Nicolas Paul Stéphane Sarközy de Nagy-Bocsa, ) е френски политик от унгарско-еврейски произход . На 6 май 2007 г. е избран за 7-ми президент на петата френска република. Официално встъпва в длъжност на 16 май.
Преди избирането му за президент, Саркози е председател на партията Съюз на народно движение (Union de mouvement populaire), бил е министър на икономиката и финансите в правителството на Жан-Пиер Рафарен и министър на вътрешните работи в правителството на Доминик дьо Вилпен.
Никола Саркози е десен политик, признат от политическите си противници за силен оратор, и най-често смятан за про-американски настроен.
За първи път е избран за депутат през 1988 г. Придобива известност през 2003 г., след като лично води преговорите за освобождаване на заложници, държани в училище в заможното парижко предградие Ньой сюр Сен, на което той е кмет. През 2003 г. е назначен за първи мандат като министър на вътрешните работи. През септември 2004 г. е назначен за министър на търговията, индустрията и финансите, при което прилага силно либерален подход в икономическите реформи, включващ приватизация на големи държавни компании (Франс Телеком, Алстом, … ), намаляване на данъците, както и обща икономическа политика известна като „лесе-фер“ (laissez-faire) която се състои в даване на свобода в действията на икономическите субекти.
Тиерѝ Даниѐл Анрѝ (на френски: Thierry Daniel Henry) роден на 17 август 1977 г. в Париж, Франция) е френски футболист. Играе в момента като нападател в състава на испанският футболен клуб „ФК Барселона“ и е редовен участник в изявите на френския национален отбор по футбол. Анри държи рекорда за най-много отбелязани голове за бившия си клуб „Арсенал“ както в шампионата, така и във всички състезания. Неговите най-силни оръжия са бързината, елегантното поемане на топката и завършването на атаката. Двукратен подгласник на отличието „Футболист на годината на ФИФА“ през 2003 и 2004 г. Има повече голове (226) за „Арсенал“ от клубната легенда Иън Райт. Анри не е типичен нападател и често се връща назад, за да поеме топката от средата на терена. Доказателство за голмайсторския му нюх е фактът, че през 2006 г. става първия футболист, отбелязал над 20 гола в пет поредни сезона. Носител на „Златна обувка“ за 2004 и 2005 г.
Франсоа Озон (на френски: François Ozon) е френски режисьор. Той е автор на голям брой късометражни филми. Първият му пълнометражен филм Sitcom е представен на Фестивала в Кан през 1998 в официалната селекция на Международната седмица на критиката. Angel е номиниран за наградата Златна мечка на Берлинския фестивал през 2007.
Ако има личности свързани с културния или обществения живот в Франция и ви интересуват пишете ни на leselevesfrancais@abv.bg. Ние ще намерим информация за тях, ще я преведем и ще я публикуваме на сайта ни.
Френски ТВ канали :
- France 2
- France 5
- Euronews
- Itele
- TV 5
- M 6
За работа в Франция посетете : http://bulgarie.campusfrance.org/bg/n-n-n-n-oneuro-o-n-n/o-n-o-n-oneuro-o-n-n-84.html
За развлечения в Франция посетете: http://bulgarie.campusfrance.org/bg/n-n-n-n-oneuro-o-n-n/o-mun-mu-n-n-oneuro-o-n-n-94.html
Къде да се храним в Франция: http://bulgarie.campusfrance.org/bg/n-n-n-n-oneuro-o-n-n/n-mu-o-n-mu-n-neuro-o-n-oneuro-o-n-n-81.html
Административни формалности в Франция: http://bulgarie.campusfrance.org/bg/n-n-n-n-oneuro-o-n-n/n-n-neuro-on-n-neuro-o-n-n-95.html
Как да си намерим жилище в Франция: http://bulgarie.campusfrance.org/bg/n-n-n-n-oneuro-o-n-n/o-neuro-o-mu-o-p-n-mu-80.html
Обучението в Франция в детайли: http://bulgarie.campusfrance.org/bg/-nfn-mu-mu-n-oneuro-o-n-n/23.html
Защо да изберем Франция: http://bulgarie.campusfrance.org/bg/on-o-muneuro-mu-oneuro-o-n-n/on-o-muneuro-mu-oneuro-o-n-n-75.html
Религии във Франция
Франция е светска страна с романо-католическа култура и традиции. Доказателство за това са множеството романски и готически катедрали, църкви и параклиси, разположени дори и в най-отдалечените места.
Практикуването на религии е свободно и дискриминацията на религиозна основа е забранена.
Основните религии във Франция са християнството (католицизъм и протестантство), ислямът и юдеизмът. Църкви, храмове, джамии и синагоги съществуват съвместно в дух на разбирателство и взаимно уважение.
Транспортна мрежа във Франция
Франция разполага с високо развита и удобна железопътна мрежа, благодарение най-вече на високоскоростните влакове (TGV). Придвижването е лесно и бързо, дори и на големи разстояния – само за 4 часа се стига от Марсилия (най-южната точка) до Лил – северната граница на страната (около 1000 км).
Много международни и вътрешни въздушни линии в близост до всеки голям град позволяват да се достигне лесно до всяка точка на света.
Пътната инфраструктура е с високо качество и със забележителна мрежа от живописни второстепенни пътища, подходящи за всички ценители на природата.
Във Франция без проблем може да използвате националната си шофьорска книжка. Скоростта в градовете е с ограничение до 45 или 50 км/ч, по второстепенните пътища до 90 км/ч и до 130 км/ч по магистралите. Кола втора употреба в добро състояние рядко струва под 3000 €, но при необходимост може навсякъде да наемете автомобил.
- ТАЗИ ЧАСТ ОТ СТРАНИЦАТА Е ПОДГОТВЕНА БЛАГОДАРЕНИЕ НА http://bulgarie.campusfrance.org/bg/1.html
За да помогнат на Добрия старец Пер Ноел да донесе подаръците на децата, французите украсяват къщите и прозорците си с безброй лампички и светлинки. Селцата и градовете блестят и навсякъде се усеща празнично настроение.
Традиционният сладкиш се нарича bûche(бюш), което означава пънче и представлява шоколадово руло с глазура. Основното ястие е петел, пълнен с кестени. На този ден се ядат стриди и гъши дроб, които се смятат за големи деликатеси.
Версайският дворец ( Château de Versailles )
Версайският дворец (наричан накратко Версай) е една от бившите резиденции на френските крале. Намира се в град Версай във Франция.
Версайският дворец е един от най-известните дворци в Европа, разположен на югозапад от Париж, тясно свързан с живота и владичеството на Луи XIV — краля Слънце.
LouisXIV
История
Построяването на Версай било назначено от самият крал през 1661 г. с главен архитект Луи льо Во, като реставрация и разширение на по-стар малък дворец. Работата на льо Во се базира на изцяло нов строителен и естетически подход, поради което още след началния етап сградата се превръща в сензация.
Втората фаза от строителството (надграждане) започва през 1668 г. , при което се пристрояват нови сгради около тронната зала. Третата, последна кампания ангажира над 30 000 работници и занаятчии и продължава цяло десетилетие.
След построяването му кралят Слънце премества седалището си от Париж във Версай. При избухването на Френската революция дворецът понася значителни щети, възстановени частично след завършването ѝ.
През 19-20 век дворецът е основно възстановен с търсене на максимална прилика с първоначалния му вид.
Културно и обществено влияние
Версайският дворец е най-яркият символ на една отхвърлена, но неизменно очароваща обществена система, присъща на един от най-знаменитите крале в историята — Луи XIV. Още от дете Луи XIII е запленен от тази, тогава обрасла с храсталаци местност в близост до столицата. Той избира малко възвишение с вятърна мелница на върха в старото село Версай. На запад неголямата долина всъщност е безплодна местност, напоявана от потоците на платото Сатори, осеяна с храсталаци, дървета и блата. Тя обаче граничи с гъсти гори и е много богата на най-различни видове дивеч. Запален ловец, Луи XIII поръчва да бъде изграден скромен павилион, който се разширява и след 1630 г. се превръща в малък замък, където кралят намира покой и усамотение.
Кралят Слънце имал в двореца си Огледална галерия дълга 73 и висока 13 м. Срещу нейните 17 прозореца, които гледат към парадната част на парка, симетрично са разположени кристални огледала. Целият таван е в стенописи, величаещи живота на монарха. Тук кралят посрещал точно в 11 часа представителите на народа, които му връчвали петиции. За да се достигне до този огледален рай се минава през Залата на мира или Залата на войната.
Във Версайския дворец са подписани редица международни договори. Той е образец за големите дворци в Европа.
ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ : http://bg.wikipedia.org/
